НЮАНСИТЕ НА ТИШИНАТА, ВДЪХНОВЕНИЕТО И НЕЩАТА ИЗВЪН ЕЗИКА

Мъжка страна– историята на написването на романа

По време на пътешествие с кола из Европа маршрутът на Хишам Матар и съпругата му Даяна минава през областта Коняк в югозападна Франция. Обядват в ресторант на самия площад в китно градче. Вниманието на Матар е привлечено от групичка местни хора. Започва да си представя живота им, отношенията помежду им. Може би е онова, което сам той нарича вдъхновение:

„Случва се нещо, уж съвсем обичайно, може би дори съвсем простичко, но някак си за частица от секундата то сякаш се издига над себе си, създава паралелна реалност, придобива плътност и дълбочина и целият този процес е пълна мистерия. Миг по-късно всичко изчезва, разпада се, все едно никога не е било.“

Този неуловим миг идва точно навреме. Дотогава авторът – по образование архитект – е писал единствено стихове и „глупави едноактни пиеси“. Но с годините поезията му постепенно става все по-сюжетна, метафориката и сгъстената образност сякаш не му стигат, има нужда от пространство, за да разказва истории.

В едно от стихотворенията му например героят е момче, което за пръв път се озовава в черничева градина и вкусва този плод. Не е трудно да разшифроваме скритото зад толкова знакови символи послание: попаднал в митологичната градина, младежът опознава природата, а чрез опознаването на природата се доближава и до себе си, израства.

Когато става рано на следващата сутрин, Хишам Матар все още не е престанал да мисли за онези хора на градския площад, но към тях във въображението му се настанява и момчето в черничевата градина, за да се развие в ключова сцена от бъдещата книга.

Два часа по-късно Матар вече е начертал в главата си детайлната структура на романа „Мъжка страна“, знае как ще започва („В първото изречение се съдържа ДНК-то на книгата“), колко ще е дълъг, как ще свърши – вижда го целия. Като да е получил дар свише.

„Писането сякаш извира от едно тъй тайнствено и крехко място, че човек се притеснява да не започне да го анализира твърде много, да го експлоатира прекалено“.

Докато пише, авторът се опитва да си представи какво е усещането да мълчи в присъствието на героя си, какво е естеството на настъпилата тишина.

„Тишината никога не е една и съща. Когато мълчиш с близки хора, нюансът на тишината е съвсем различен. Както има моменти от деня, от живота, когато тембърът на самотата може да бъде различен… Пространството между самата идея или чувството, което съществува извън езика, да речем, любов, и думата любов, се отличава с една много интересна за мен тишина.“

Усетил тази тишина, присъствието и аурата на героите, остава само да ги „преведеш“ на езика на словото.

Невена Дишлиева-Кръстева[1]

[1] Хишам Матар разказва за всичко това – увлекателно и колоритно – в лекция, изнесена през 2011 г. в колежа Уестмонт, Калифорния. Струва си всяка минута.