Лавандула, лято, Арл

Юли 2013. Керана вече е написала романа. Прочела съм го още през май и оттогава една мисъл не ми дава мира. Трябва да се върна в Арл! Изпитвам физическа необходимост да усетя онова слънце, мекотата. Цветовете.
Тръгвам!
Арл е магическо място. Прекосяваш границата с Италия и попадаш в едно необятно море от слънчогледи, лозя и слънце. Можеш да пътуваш с часове така. Светлината е по-различна от всякъде, цветовете са по-контрастни, а в същото време някак меки… или просто така ги виждам, защото гледам през призмата на книга, която припознах като своя. Непоносимо лична.
Градчето е мъничко, типично провансалско. Криви улички, пекарна, която ухае вълшебно. Купуваме си кроасани, чийто вкус другаде не би бил толкова омайващ, но там, на междата между световете (така и не напускам литературата изцяло), е като нафора. Сядаме на слънчев тротоар да ги изядем. Следобед е, събота, няма почти никакви хора, туристи – никак. Наблизо се разразява семейна свада, на която ставаме неволни свидетели. Мулатка, сякаш нарисувана от Гоген, се е надвесила над парапета на миниатюрното балконче на таванска стая и реди попържни с артилерийска скорост. Мъжът долу я гледа безпомощен, едва сколасва да вметне някоя дума, разперва ръце. ТУП. Огромен сак се стоварва на сантиметри от него. Тишина.
Някъде в дъното на уличката белее кула на църква. Държим я като ориентир и продължаваме разходката. Сини и кафяви дървени кепенци, красиви врати, от улицата се влиза направо в стая. Цветя, пране. Спокойно. Лениво.
Нямаме за кога да търсим местата, където е обикалял Ван Гог, пък и кой ги знае точно кои са? „Жълтата къща“ е разрушена от бомбардировките през Втората световна война. Когато го прочетох преди време, нещо ми се счупи – няма да имам сили да се озова на пустия ъгъл. Инстинктивно не го търся. Но ми става хубаво, когато, вече на път към паркираната някъде в лабиринта кола, попадам на табелка Espace Van Gogh. Французите много неща наричат Espace – може да е площад, магазин, център… Сега за мен espace е свят – светът на Ван Гог, който е навсякъде в Арл. Толкова близо до Мария. Арл, име на съдба.