ВИРТУАЛНАТА ВРАТА НА ИВА КОЛЕВА

Изобщо нямам обяснение защо пред виртуалната врата на Ива Колева няма дълга опашка от кандидати да й задават въпроси и да публикуват писмените й отговори в национални всекидневници. Или в галактически седмичници. Абе, в междупланетната преса. Любопитна, нетърпелива… останалото ще си го прочетете сами. От мен само: ако не сте работили с Ива, не знаете какво е да усещаш пълна подкрепа и доверие, готовност партньорът ти в работата да вложи не само време и усилия, ами и цялата си нежна и чувствителна душа. А, също и това: висш пилотаж в приятелството. Точка.

iva

Кои са трите прилагателни, които те описват най-добре?

Любопитна, нетърпелива, въобразителна (добре де, няма такава дума, но често си въобразявам разни неща, та така ще назова тази си „удивителна” способност).

А трите книги?

  1. „Полубрат” на Ларш Собю Кристенсен: тук езикът пирува. Разкошни конструкции-бижута, които се услаждат и на ума, и на сърцето. Ларш е изключително нежен с героите си – не им спестява изпитанията, но ги поднася с грижа и с идеята, че трудностите те разглобяват на части, но след бурята успяваш непременно да се сглобиш и си по-цял от всякога.
  2. „Брит-Мари беше тук” на Фредрик Бакман: роман, който не назовава директно каквото и да е, но ти усещаш обичта и истината в цялата им пълнота. Освен това Бакман е невероятно способен да те утеши. А май няма много по-важни неща от това.
  3. „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” на Уилям Сароян: сборник с разкази, който четох за пръв път на 16 години. Омая ме с простичкия си, но щедър език, с човещината си, със самоиронията си.
  4. Ето, нарушавам правилата, ама няма как да са само три. Дори 30 не са. Но понеже съм що-годе изпълнително момиче, ще минем само с 4.

Та, поезията на Мария Донева, за която обичайно нямам думи. Преди време обаче, странно, се появиха и си ги записах. Ей на: поезията й е поле от ласки. Тя е високо стръкче трева и сладко от облаци. Носи те на гръб, за да можеш да гледаш небето.

Предпочитано време и място за четене? Какво ги прави специални за теб?

Преди да заспя. Тогава гъмжилото от мисли изчезва, кротвам се и потъвам в текста.

Имаш ли ритуали, свързани с работата ти с текстове?

Първо, отлагам колкото е възможно! Особено ако книгата е на любим автор. Просто не искам да свършва – без значение, че е работа (каквато всъщност за мен не е). После пък се потапям и нищо не може да ме извади. (Ъъъ, май не описах никакви ритуали. Значи, ето нов отговор: нямам.)

Когато се влюбиш в книга, по-добре ли работиш, или привързването пречи?

Не, помага.

Като се замисля обаче, щом си поел отговорност и това ти е работата, ти си длъжен да се погрижиш за книгата. Така че дали я обичам, или не, давам всичко от себе си да е изрядна – къпя, слагам якичка и я пращам по широкия свят.

Коя от книгите на ICU е най-близо до читателския ти вкус? С какво те докосна?

Пак ще наруша регламента. Две са.
1. „Куфарът на брат ми” – докосна ме с умението си да говори за важните неща и да избягва неважните. Тя е концентрация на непресторени чувства. Просто тази книга не умее да лъже. А нали всички копнеем за това – хората и книгите да са истински с нас.

2. „Предателства” на Йосип Новакович – разкази на живот и смърт. Докато ги четеш, или ти е чисто, подредено и светло, или ти се иска да влезеш в тях и да спасиш героите – горчи и боли. Да, ето какво: не е много лесно да разбираш от живот и смърт, но Новакович се справя доста добре с това.

Каква книга би искала да видиш в каталога на издателството?

Според мен е трудно да се пише детска поезия. Имаме няколко много добри български автори. Иска ми се да са повече. Предизвиквам издателството да „роди” книга с детски стихове, на които да се дивят и малчуганите, и големите.

3 юли 2016