Блог

НЮАНСИТЕ НА ТИШИНАТА, ВДЪХНОВЕНИЕТО И НЕЩАТА ИЗВЪН ЕЗИКА

„Мъжка страна“ – историята на написването на романа По време на пътешествие с кола из Европа маршрутът на Хишам Матар и съпругата му Даяна минава през областта Коняк в югозападна

ЧЕРНОТО ПАЛТО НА ВТОРА КОЖА

От Невена Дишлиева-Кръстева Първата кожа на „Втора кожа“ се казваше „Черното палто“ – неопределима жанрово смесица от диалози, редувани със стихове. Може да бъде поставена като пиеса, може да бъде

ДА СЕ ВЛЮБИШ В „АМЕРИКАНСКИЯТ ЛЮБОВНИК“

Ива Колева „Флик, имам идея. Дай да се влюбим в някого.“ Из „Допълнителни часове по география“ Представи си, че те очаква бавно, меко и ласкаво влюбване, което не спира да

ЗА ТЪГАТА, КОЯТО ИДВА СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ

За тъгата, която идва със закъснение Габриела Манова Mного пъти съм искала да ти напиша писмо, даже май веднъж го направих, в трети клас. Никога не сме така смели, както

Синдром на годишнината

Иван Димитров Навърших 39 и не се сдържах – на рождения си ден, в най-тържествения момент реших да споделя с гостите, мои близки приятели, че ме очаква трудна година, като

„КНИГА ЗА ДРУГИТЕ“ – ПАЛИТРА НА ДРУГОСТТА

Акцент на седмицата: рецензията на Майре Буюклиева за „Книга за другите“  През последните години се твърди, че разказът е жанр, изпаднал в немилост, както от страна на писателите, така и

ГОРДЪН КОЙ ИЛИ ЕДИН СКРОМЕН ЛИТЕРАТУРЕН СКАНДАЛ В ДРУГИ ГЕОГРАФСКИ ШИРИНИ

  „О’Хейгън щрихира живота на един писател, събран в осем ударни миниатюри, които едновременно запознават читателя с Гордън (от футболна травма в детството до ненаситното четене като младеж в Шотландия

ВИРТУАЛНАТА ВРАТА НА ИВА КОЛЕВА

Изобщо нямам обяснение защо пред виртуалната врата на Ива Колева няма дълга опашка от кандидати да й задават въпроси и да публикуват писмените й отговори в национални всекидневници. Или в

КАК СЕ ПРАВИ КОРИЦА ЗА КНИГА

  Как се прави корица за книга, която се разроява в палитра от сюжетни линии, режисирани от щедър в многогласието си разказвач. Книга, която прекрачва от език в език, от

Станете автор в рубриката БАЩИТЕ НИ

  Станете автор в рубриката БАЩИТЕ НИ, вдъхновена от главоломно набиращата популярност книга „Бащите не си отиват“. Споделете своята история за отношенията ви с вашия баща. Разкажете ни за него.

Баща ми

Ангелина Александрова Баща ми се връща натам, от където са тръгнали внуците му. Разминава се с тях по завоите на спомените си, разпознава в мен майка си, в жена си-

Щом той е там, няма да се случи нищо страшно

Ема Гатева   „Бащите не си отиват” – нова книга, на която самото заглавие ме хвана за гърлото. И при мен е така, минаха почти 20 години, откакто баща ми

Едно прераждане време

Веселин Геренов   Рак!  Все още кънтеше в ушите ми присъдата на доктора. Злокачествен! Това пък си беше направо отказ за каквото и да е обжалване. На кожата! На всичко

Живот за трима

Калояна Славова, дъщеря на Климент Славов   – Мирно, редник Славов! – Аз съм „мирно“, другарю капитан, но просто едната ми обувка е номер 46, а другата – 43. Това

30 май 2066 – Бате Данчо на 100 години

Геновева Данчева   – Данчева – Дончева? – Не, Данчева! От малка винаги при необходимост към личното си име добавях не фамилията, а бащиното. Все едно съм знаела, че ме

Ти си баща, но никога няма да си в минало време

Магдалена Георгиева   Първите 5 минаха – доста болезнено, смея да твърдя. Някой казва, че просто свикваш, че животът те завърта и ти просто не усещаш липсата, а само празнината.

Невидимите нишки

Зоя Гекова Единственият спомен от детството, в който свързвах баща си и керамиката, беше от гости при негов приятел, който правеше чаши и имаше грънчарска пещ. На попрището жизнено в

Писмо до моя син Лео

Силвия Буюклиева Решението да напиша това писмо взех сутринта преди погребението на баща ми. Докато храних мъничкия Лео, той гледаше към ангелчето, висящо от лампата, и се усмихваше… На дядо