Бащите ни

ЗА ТЪГАТА, КОЯТО ИДВА СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ

За тъгата, която идва със закъснение Габриела Манова Mного пъти съм искала да ти напиша писмо, даже май веднъж го направих, в трети клас. Никога не сме така смели, както

Синдром на годишнината

Иван Димитров Навърших 39 и не се сдържах – на рождения си ден, в най-тържествения момент реших да споделя с гостите, мои близки приятели, че ме очаква трудна година, като

Станете автор в рубриката БАЩИТЕ НИ

  Станете автор в рубриката БАЩИТЕ НИ, вдъхновена от главоломно набиращата популярност книга „Бащите не си отиват“. Споделете своята история за отношенията ви с вашия баща. Разкажете ни за него.

Баща ми

Ангелина Александрова Баща ми се връща натам, от където са тръгнали внуците му. Разминава се с тях по завоите на спомените си, разпознава в мен майка си, в жена си-

Щом той е там, няма да се случи нищо страшно

Ема Гатева   „Бащите не си отиват” – нова книга, на която самото заглавие ме хвана за гърлото. И при мен е така, минаха почти 20 години, откакто баща ми

Едно прераждане време

Веселин Геренов   Рак!  Все още кънтеше в ушите ми присъдата на доктора. Злокачествен! Това пък си беше направо отказ за каквото и да е обжалване. На кожата! На всичко

Живот за трима

Калояна Славова, дъщеря на Климент Славов   – Мирно, редник Славов! – Аз съм „мирно“, другарю капитан, но просто едната ми обувка е номер 46, а другата – 43. Това

30 май 2066 – Бате Данчо на 100 години

Геновева Данчева   – Данчева – Дончева? – Не, Данчева! От малка винаги при необходимост към личното си име добавях не фамилията, а бащиното. Все едно съм знаела, че ме

Ти си баща, но никога няма да си в минало време

Магдалена Георгиева   Първите 5 минаха – доста болезнено, смея да твърдя. Някой казва, че просто свикваш, че животът те завърта и ти просто не усещаш липсата, а само празнината.

Невидимите нишки

Зоя Гекова Единственият спомен от детството, в който свързвах баща си и керамиката, беше от гости при негов приятел, който правеше чаши и имаше грънчарска пещ. На попрището жизнено в

Писмо до моя син Лео

Силвия Буюклиева Решението да напиша това писмо взех сутринта преди погребението на баща ми. Докато храних мъничкия Лео, той гледаше към ангелчето, висящо от лампата, и се усмихваше… На дядо